Решаваме социални проблеми с удари с чук по пазарната логика
Вече 30 години решаваме обществените проблеми, като удряме с тежкия чук и тоягата по пазарната логичност, по икономическата логичност. Това мнение изрази пред БНР Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система. Според него мораториумът върху цените на тока, водата и парното удря по престижа на КЕВР като самостоятелен регулатор.
Има психоза за цените на тока и парното, а никой не се вълнува от хората, които се отопляват с други енергийни източници, съобщи Богданов. По думите му има рефлекс от по-ранните години на прехода и фиксация само върху цените на тока и парното.
„ Има някаква полумистична обстановка постоянно, когато се заприказва за цените. Това се усилва и от медиен звук, от някакъв основан драматизъм “, разяснява Богданов.
Той вижда казуса в отказа да имаме ефикасна система за подкрепяне на енергийно бедните, което блокира икономическата логика при определянето на цените на силата.
Вместо да се пипат цените, модерният метод на ръководство допуска добра система за подкрепяне на хората, които имат усложнения да заплащат отоплението си – да вземем за пример чрез по-широка и добре структурирана стратегия за енергийни помощи за отплата на поскъпналата сила, акцентира икономистът.
Тръгваме към обстановка, в която за всеки бранш, за всяка стока ще има сходен спор, уточни Богданов по отношение на разновидността да се търси решение през намаляването на Данък добавена стойност. Той дефинира това като „ рискова стъпка “.
Напълно е възможно в рамките на съществуващото законодателство, а не със чудноват мораториум, да се употребяват запаси вътре в системата, разясни Лъчезар Богданов.
„ Част от предприятията - тези, които създават ток, имат рекордни облаги. Част от този запас - това са държавни компании, може да бъде употребен за отплата на бизнеса, в това число на ЕРП, поради които беше желано това нарастване на цената. “
Сега цените са задържани с мораториума, а по-късно ще би трябвало да се покачат в по-голяма степен, поради насъбрани загуби на сдруженията.
Лъчезар Богданов подчертава върху това, че или през механизми вътре в енергийната система, или непосредствено през бюджета – с фискална мярка за тип държавна помощ, би трябвало да стане вливане на запас в системата.
„ Някакъв тип държавна помощ, която да компенсира тези пазарни промени и повишението на разноски за сила. Няма по какъв начин държавното управление да избегне, да заобиколи тази потребност. “
Има психоза за цените на тока и парното, а никой не се вълнува от хората, които се отопляват с други енергийни източници, съобщи Богданов. По думите му има рефлекс от по-ранните години на прехода и фиксация само върху цените на тока и парното.
„ Има някаква полумистична обстановка постоянно, когато се заприказва за цените. Това се усилва и от медиен звук, от някакъв основан драматизъм “, разяснява Богданов.
Той вижда казуса в отказа да имаме ефикасна система за подкрепяне на енергийно бедните, което блокира икономическата логика при определянето на цените на силата.
Вместо да се пипат цените, модерният метод на ръководство допуска добра система за подкрепяне на хората, които имат усложнения да заплащат отоплението си – да вземем за пример чрез по-широка и добре структурирана стратегия за енергийни помощи за отплата на поскъпналата сила, акцентира икономистът.
Тръгваме към обстановка, в която за всеки бранш, за всяка стока ще има сходен спор, уточни Богданов по отношение на разновидността да се търси решение през намаляването на Данък добавена стойност. Той дефинира това като „ рискова стъпка “.
Напълно е възможно в рамките на съществуващото законодателство, а не със чудноват мораториум, да се употребяват запаси вътре в системата, разясни Лъчезар Богданов.
„ Част от предприятията - тези, които създават ток, имат рекордни облаги. Част от този запас - това са държавни компании, може да бъде употребен за отплата на бизнеса, в това число на ЕРП, поради които беше желано това нарастване на цената. “
Сега цените са задържани с мораториума, а по-късно ще би трябвало да се покачат в по-голяма степен, поради насъбрани загуби на сдруженията.
Лъчезар Богданов подчертава върху това, че или през механизми вътре в енергийната система, или непосредствено през бюджета – с фискална мярка за тип държавна помощ, би трябвало да стане вливане на запас в системата.
„ Някакъв тип държавна помощ, която да компенсира тези пазарни промени и повишението на разноски за сила. Няма по какъв начин държавното управление да избегне, да заобиколи тази потребност. “
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ